Вулканът Везувий
Везувий е единственият вулкан на европейския 
континент избухвал през последните сто години, въпреки че скоро не е давал воля на гнева си.
Хубавият вулканически конус е един от елементите, които правят най-силно вперчатление в красивия пейзаж на неаполитанския залив - морето, с града на преден план, прегърнати от Везувий. Планината Везувий е била почитана от гърците и римляните, като свещена за героя и полубог Херакъл / Херкулес. Затова град Херкулан, кръстен на него, бил построен в основата й. Индиректно, планината също е кръстена на Херкулес. Той е син на бог Зевс и Алкмене от Тива. Зевс е също така известен като Вес в аспект му като бог на дъжда и росата, оттам Херкулес става Vesouvios, "Син на Вес" или "Везувий" на български.
Има и друга теория, че наимено
ванието "Везувий" се извлича от индоевропейски корен Ves- "огнище". Първата среща на човека с първичната мощ на Везувий преди близо 3780 години - 1900 години преди Везувий да погребе Помпей и Херкулан през 79 г. сл. Хр. ж18 часа продължил зловещият гняв на Везувий на въпросния 25 август. Дим, пламъци и пари залели околността. Помпей потънал под слоеве вулканична пепел, която на места достигала 6 м. Съвременните изригвания са безразборни като височината на вулкана се променя след всяко такова.
За последен път Везувий изригва през 1944г. През 1995г. цялата област около него е обявена за национален парк Везувий. Около пръстена на The Grand Cono или Големият конус постоянно се вие облак дим, който е сигнал за активността на вулкана. Кратерът се издига на 1282 м. над морското равнище, дълбок е 230 м., с диаметър около 650 м. Вулканистите смятат, че причината Везувий да не изригва от толкова дълго време е огромна скала заклещена на "изхода" на вулкана, коя
то го е запушила като шампанско.
Част от Везувий се простира до Кампания, район на Италия, известен с разнообразната си кухня, отчасти заради плодородната почва на склоновете на планината. Доматите Сан Марцано, например, се смятат за най-добрия сорт за приготвяне на доматен сос в света. Легендата разказва, че доматите били подарени от кралство Перу на кралство Неапол в далечната 1770. Семената били засадени в подножието на планината Везувий върху вулканичните почви в областта, известна днес като община Сан Марцано. Вулканичните почви филтрират водите с които се напояват, и допринасят за ниската киселинност и приятен вкус на доматите Сан Марцано.
Comments