Древна Олимпия
Олимпия се намира в западната част на Пелопонеския полуостров, в областта Елида. Историята на Олимпийските игри започва през 776 г. пр. Хр. с древногръцки цар, който бил убеден, че само спортната надпревара ще спаси Елада от гражданска война. Той включил своя готвач в състезание по бягане. Готвачът спечелил и така се родили Олимпиадите, а бягането на дължина от един стадий (около 192 метра), в първата дисциплина.
В края на 8 век пр. Хр. били въведени нови дисциплини – бягане на два стадия и дълго бягане, което се равнявало на 24 обиколки на стадиума; пентатлон – петобой – бягане, скачане на дължина и височина, мятане на диск, хвърляне на копие борба и панкратий, вид юмручен бой. Накрая състезанията завършвали с надбягване с колесници с четири коня. Атлетическият фестивал се провеждал на всеки 4 години. Олимпийският огън се палел от олтара на Хера, съпругата на бог Зевс, при първото пълнолуние на Август и се загасвал 5 дни по-късно. Атлетите трябвало да дадат свещена клетва в името на Зевс, върховния древногръцки бог, да спазват олимпийските правила, а именно да се състезават, а да не се бият. Вместо златен медал, всеки от победителите получавал лавров венец сплетен от клонки дива маслина - свещеното дърво, което Херакъл, донесъл от земята на хиперборейците, за да го посади в Олимпия.
Победата в игрите не свидетелства само за физическите качества на атлета, но и за благосклонността на боговете към атлета. Игрите служели за летоброене в продължение на цели 12 века. Времето било разделено на олимпиади и всеки четиригодишен цикъл завършвал с Олимпийските игри. След това внезапно били прекратени чак до XX век сл.Хр, или по-точно 1896 г., със същата цел - да се обединят различните нации в едно общо тър
жество на силата и красотата.
В храмът на Зевс Олимпийски се издигало едно от седемте чудеса на света - огромна статуя от злато и слонова кост, седем пъти по-висока от човешкия ръст. Тя била направена от великия скулптор Феидий. В Олимпия все още има останки от неговата работилница. Стадиумът, който събирал почти 40 000 зрители почти не се е променил и до днес. Все още си личат стартовата и финалната линии, както и затревените трибуни. Под зрители се има предвид мъже. Ако хванели някоя жена да гледа тайно, тя била хвърляна от висока скала. Варварите, робите и осъжданите също не били допускани.
Comments